Pivots - financial adjustments

Финансовите корекции се налагат като санкция за претърпяна финансова загуба за бюджета на Европейската общност в следствие на нарушения, представляващи нередности. Има легална в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 – а именно нередност представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции, определяни за нередности на  основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, са посочени в Наредбата, приета с ПМС № 57 – Приложение № 1 – НАРЕДБА за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове

Има 3 елемента, наличието, на които следва да бъде установено, за да се пристъпи към налагането на финансова корекция: 1) действие или бездействие на икономически оператор, 2) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

ПРОБЛЕМИ:

1. За да има финансова корекция трябва да бъде установено наличието на цитирания по-горе 3-ти елемент – 3) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. УО обаче много често бяга от доказването на този трети елемент, а преминава към по-общата формулировка – потенциална опасност от нанасяне на вреда на общия бюджет на ЕС, поради което елементарни и спорни нарушения (като стаж на технически ръководител) се превръща в основание за налагане на финансова корекция.
2. Предварителния контрол на АОП – константна е и съдебната практика и практиката на УО, че този контрол не ги обвързва, тъй като АОП не упражнява правораздавателен контрол. Възниква обаче тогава основателният въпрос – като не е, защо изобщо се осъществява?
3. По-значимите процедури почти винаги не минават без обжалване в КЗК и ВАС и респективно по тях има произнасяне на институция, осъществяваща правораздавателен контрол, НО ВЪПРЕКИ ТОВА впоследствие се нанасят финансови корекции. ЗАЩО? Заради спорната разпоредба на чл. 207 ЗОП – проучването в КЗК, респ. впоследствие във ВАС се извършва само на база изложените в жалбата твърдения. Тази разпоредба е в конфликт с основополагащия принцип в АПК по чл. 168, съгласно който съдебният контрол се разпростира върху обжалвания акт в неговата цялост, а не само върху изложените твърдения. Ако нормата на чл. 207 ЗОП отпадне и се замени с принципа на служебното начало УО вече няма да има оправданието, че контролът му се осъществява върху непреклудирани в производството пред КЗК и ВАС твърдения.
4. Съдебната практика на седмо отделение фаворизира по изключителен начин УО. Само обърнете внимание на практиката на четвърто отделение, което разглежда ЗОП – там идентични „нарушения“ изобщо не се третират като нарушения и практиката по един и същи закон си противоречи. Няма стабилитет на съдебната практика. Като цяло обаче КЗК и ВАС, четвърто отделение са много по-добре запознати с практиката по ЗОП, отколкото административните съдилища и ВАС, седмо отделение и се получават дисонанси в чести случаи.